« ЕНП остави СДС и ДСБ на съдбата им | Home | Как се прави журналистика в Македония? »

Кого да виним първо държавата или себе си?

Жоро

Преди няколко дни прочетох книгата на президента Желю Желев “В голямата политика”. Там ми направи силно впечатление изказаното мнение на Лорънс Игълбъргър, заместник-държавен секретар наСАЩ в началото на 90-те в администрацията на Клинтън.

Та Игълбъргър, който е бил посланик в Белград заявява пред президента Желев, че ако сърбите не могат да направят нещо псуват много и обвиняват турското робство.

Ако следваме клишето, че на балканите много си приличаме можем да кажем, че същото важи и за нас, само, че ние не обвиняваме за всичко турското робство (макар то да е виновно за много неща), а държавата.

Когато нещо не ни е наред и не можем да се справим, държавата и политиците са ни виновни.

Макар и в голяма степен и държавата да има вина, не може тя да е първоизточникът за всяко зло, което ни е сполетяло. Най-голямото зло, което сега ни връхлита обаче е прекият резултат от 20-те години преход – ценностната система на сегашните младежи.

download Quicksand

За това обаче не можем да се сърдим на държавата. В свой коментар във в-к “Труд” депутатът от ВМРО Мирослав Мурджов прави много добро сравнение. Ето какво пише той:

“Уважаеми родители, спомняте ли си как се моделира пластелин. Лесно е, но има прости правила. Материалът се задържа в ръцете, докато поомекне и докато е все още податлив, бързо му се придава желаната форма.

Това важи и при възпитаването на децата – трябва да се улучи точният момент. Тогава по лесно можем да им обясним правилата, които ще съхранят техният живот и ще ги направят добри граждани”.

Мурджов казва нещо много важно. Възпитанието на децата не трябва да е продукт на държавата, а семейството. Единствено то може да създаде резистентност (мярка за добро и лошо) в младежите и да ги имунизира от влиянието на улицата.

“ Нека си вършим нашата работа като родители и да изискваме държавата да свърши своята”, заявява Мурджов. Той е прав, в нейните задължения влиза да е чисто светло, а по улиците да няма престъпници и дилъри на наркотици, оттам нататък “пластелина” е в наши ръце.

Ако обаче не успеем да го моделираме както трябва не трябва да търсим вината в държавата, а в себе си, не заради друго, ами защото последствията ще си останат за нас.