« Може ли вече нещо да ни изненада? | Home | Желева или Първанова – избирай ти »

Желева – Амбиция и нищо повече

Жоро

В западната част на полукълбото амбицията се възприема като положително качество само когато е съчетано със специфични умения. Например Хилъри Клинтън е изключително амбициозна, но същевременно много добре подготвена във всяко едно отношение – факт признат от всички нейни противници. В България обаче нещата стоят по малко по-различен начин. Амбицията съчетана с познаването на подходящите хора може да те изтреля много напред. Минеш ли обаче балканските географски ширини падаш много лошо.

Звездата на Румяна Желева изгря през 2007 г., когато тя влезе в европейския парламент. Всеки запознат с материята е наясно, че това е най-подходящото място един политик да се загуби в нищоправенето, като същевременно си запази реномето добро.

Политиката в европейския парламент е битуване и няма какво да се залъгваме е в това. Всеки може да стане евродепутат стига да е подкрепен от подходящата партия. Когато обаче искаш да влезеш в голямата политика трябва да имаш качества и познания. Желева ги няма.

Родена в Нова Загора бъдещата кандидатка за еврокомисар започва възхода си напред от немската езикова гимназия в Бургас. Разбира се макар и да дава вид на еманципирана жена, всеки неин успех е свързан с широкия гръб на съпругът й Красимир Желев и неговите познати.

Амбицията на Желева е да пробие, независимо с коя партия и в каква област. Преди 1989 г. Тя е приета в специалността „Педагогика на пионерската и комсомолската дейност“, преименувана после в „Социална педагогика“. В последствие тя записва и социология, и се омъжва за Красимир Желев, познато лице в Бургас имащо сериозни политически и бизнес контакти в мътните времена на прехода.

Разбира се няма как да се съмняваме, че именно те,а не комптетентността придобита в специалност Социална педагогика са й помогнали на 26 години да стане член на УС на Национален Инвестиционен Фонд – НИФ „Труд” АД, който управлява активи от масовата приватизация.

В последствие тя участва в редица фирми винаги като част от мениджърския екип. Въпреки, че е на страната на „капиталистите“, стартът на Желева в политиката е в ляво. Бъдещият заместник-председател на ЕНП през 1997 г. Става изпълнителен секретар на Обединения блок на труда. В тази партия председател е Кръсто Петков, агент на службите подвизаващ се с псевдоним „Еленков” е депутат в 39-тото народно събрание от Коалиция за България.

Докато се занимава с бизнес Желева решава да развива и научна кариера. Тя става научен сътрудник в Българската академия на науките, а в последствие и гост професор в Магдебургския университет. Университетът, както може да се досетите не е от най-елитните учебни заведения, създаден е през 1993 г. И си остава с регионално значение. Желева обаче получава от това европейска легитимация и имиджа на човек, който „разбира от ЕС“.

През 2007 г. Попада в европейския парламент, но като цяло работата й не се запомня с нищо. Желева като политик няма нито едно изказване, което си струва да бъде запомнено, нещо в което е по-добър може би единствено бившият външен министър и председател на парламента Георги Пирински.

Въпреки всичко това Румяна Желева след изборната победа на ГЕРБ през 2007 г. Е назначена за външен министър. За четирите си месеца работа тя се запомни с изказването си, че Грузия е в Близкия изток, за което съвсем уместно получи подарък глобус от опозицията.

Истинската некомпетентност обаче лъсна по време на изслушването и като евродепутат, за което тя си взе отпуска да се подготви, докато през това време бяха отвлечени два кораба с български моряци в Аденския залив.

Попитана именно как ще се справи с кризата там, Желева изцепи глупостта, че ще преговаря. Ако си беше направила труда да поразрови малко обаче щеше да й стане ясно, че проблемните райони там е Сомалия, страна с гражданска война от началото на 90-те, която няма легитимно правителство. Желева просто няма с кого да преговаря там.

Желева отговаряше общо на зададените й въпроси, а когато я помолиха за конкретика тя например предложи да да обучава (не се знае в какво) изнасилените жени в Конго. Броят на тези жени е над 1 милион.

Относно Афганистан пък тя предложи да бъдат използвани умерените талибани за доставка на хуманитарна помощ, нещо което предизвика съжалителни усмивки сред евродепутатите.

Всичко това изглежда изключително нелепо на фона на интервюто, което даде в сутрешния блок на Нова телевизия на 7 януари и гордо се мъдри на сайта на Желева, че „България тепърва има да показва своя потенциал“.

Вероятно г-жа Желева е права България има потенциал и именно поради тази причина ГЕРБ трябва да изберат друг кандидат за европейската комисия.