« За политиката, финтифлюшките и краят на едно шоу | Home | Какво всъщност се случи? »

Цветанов вече е нещо различно от „дясната ръка на Борисов”

Първан

Наскоро си позволих да напиша тук, че има едно сигурно от половин година насам и това са разтегнатите докрай граници на приемливото и неизненадващото политическо говорене. А и на политическо действие. Има обаче и още нещо сигурно: Цветан Цветанов е вече самостоятелен публичен образ. Не отражение, сянка и прочие определения от последните години. Рейтингът му като министър видимо расте. Но и дори без данни от изследвания е видно, че евентуалните позитиви или негативи от дейността на МВР влияят на публичното присъствие на Цветанов и не се записват автоматично на сметката на Борисов. По-скоро, записват се, но има и достатъчно добавена стойност, която Цветанов получава.

Все по-видна, макар и да не е изненадваща, става и друга тенденция: в публичното си присъствие Бойко Борисов очевидно се стреми да се отдалечи на безопасна дистанция от министрите си. Техните издънки не са негови. Те са подвеждане на доверието му. Формулата е желязна, ако и да беше сериозно разклатена със случката около Желева. Затова и неубедителното публично представяне на здравния министър или фриволната дейност на финансовия му колега са малък проблем за Борисов. Малък проблем са и псевдосъбитията от типа „ела ме снимай”, като днешното на полигона „Змейово”, заради което Нона Караджова и Николай Младенов бяха посрещнати с яйца и плюнки в Стара Загора. Борисов винаги може да смени „копчетата на телефона си” – те ще си останат копчета (дори и да заподскачат), а Борисов ще си остане Борисов.

Точно затова е интересен случаят с Цветанов. Онзи, който в годините най-много приличаше на „копче на телефон” сега вече е цяла телефонна централа. Интересното е, че Цветанов не е ефектен политически образ. Някой ще каже, че има по-скоро експертен вид. Но и експертен не е. А е просто милиционерски. При все това обаче, той успява да се еманципира. Как, защо, докога, това са други въпроси.

Хубавото е, че, поне на пръв поглед, някой успява да се легитимира като политическо лице, докато работи. Защото последните месеци ни дават чудесен пример за обратното: системно налагане на хора, които не представляват никого и не се знае в качеството на какви говорят и получават достъп до медии. Сетете се за Алексей Петров. Сетете се и за всевъзможните политически „проекти”.

Важното е, че Цветанов видимо започва да получава разпознаваеми характеристики на политически актьор. Не ми се иска да мисля за спекулации какво ли е политическото му бъдеще. Но важното е, че имаме достатъчно доказателства, за да имаме новина, даже две: полицейски шеф може да събира одобрение, без да е Бойко Борисов. И – неусетно, без много шум – Цветан Цветанов вече е нещо различно от „дясната ръка на Бойко”.